Небето се опита да се счупи на хиляди парченца и да се посипе над главата ми. Дъжд - парченца стъклено небе, се изливаше изпод мрачни облаци, а картината пред очите ми се замъгляваше от едрите капки. И така цял ден. После слънцето се скри и вече нямаше значение дали небето ще пада или не - утре си е нов ден.
Тъжно, но факт, заемам се с оправянето на книгите си точно в 1 през нощта. И да, наистина смятам това за най-подходящото време, просто защото през деня е твърде оживено, за да се занимавам с мислене. Денят е за нормалните хора, аз "вирея" през късните часове. Ученето ми до 4 сутринта по японски го доказва. А какво общо имат книгите ли? А, да, за малко да забравя! Мога да пиша и сериозно, но мога да пиша и отегчително сериозно, нали така? Ето така се зароди тази статия - сериозният ми проблем с книгите.
Отделих си почти 2 часа от деня, за да прибавя книги, които съзнанието ми се опитва да си припомни, но не успява да възстанови почти нищо освен името, автора и (да речем) името на главния герой + края на книгата. Малко жалко, защото книгите не трябва да се забравят така. От друга старана, има книги, които искам да забравя, че съм чела. Jane Eyre, проклятие мое, ти беше една от многото книги, които прочетох на сила и една от малкото, които откровено мразя - бий се ти за първото място след "Морският вълк". И след тези 2 часа размисли и страсти, нямаше как да не констатирам липсата на едно известно количество книги, които имам силно намерение да добавя в базата на goodreads, ако не ме хване мързелът. Но това е 0.0001% възможно да стане. Имам предвид да Не ме хване. Все пак тази листа се поддържа от добри души, които имат свободно време и желание. При мен свободното време изобилства даже твърде много.
С гордост отбелязах, че съм обозначена като No:40 top user. Ха! И рових аз, рових из листите на другите 40 преди мен, да видим дали ще намеря нещо интересно, което да чета или пък да съм пропуснала. Имах половинчат успех, но бях повече потресена, от колкото заинтригувана от това какво се чете в България. А какво е то ли? Казах, че ще престана да псувам Twilight едва, когато авторката му прочете Дракула и публично се извини за психичните увреждания, които нанесе на милиони читатели. Е, след като прегледах листите на около 30 човека...Мисля, че е време за онзи знаменит цитат-меме "I don't want to live on this planеt anymore". Сълзливи тийн съпунки с привкус на драматични любовни терзания и мъчения непосилни за главните героини. Go get a boyfriend, please >>"""" От другата страна на нещата седяха фън-шуй и езотерични, почти поетични, книжки, съпровождани от розови корици на чиклети. А, да, признавам си, аз също бях запалена по фън-шуй и дори отделих време да прочета цяла книга по темата. След нея, никога повече! Но да се върнем на темата ни. Сред потребителите имаше и много маниаци на Стивън Кинг и трилърите - далеч по-приемливи събеседници по мое мнение, на тях поне им стиска да прочетат книгите, а не се идиоти като мен, които се възпират под претекста, че ги е страх. Там е проблема...Мен наистина ме е страх.
И после не е проблемът в това какво хората четат. Не е моя работа да ги съдя, при положение аз самата колко ограничени интереси в областта на книгите имам - 99% само и единствено фентъзи. От време на време се мярка по някоя българска класика, но си признавам, че всички до една ги четох насила. И после ми харесаха. Аз съм идиот...Отделих си и известно време преди тази статия, за да оправя правилните издания на книгите си, но ме смързя след 5-тата книга. Това е прекалено много работа за нищо, аз нали знам коя книга е и на какъв език е била. Who the hell would care if it's not the right edition.
Но проблемът си беше в мен и коварната мисъл в главата ми "Само толкова ли съм чела за 22 години? 200 книги? Само толкова?" и жално поглеждам към книгите до мен. Две са и двете прилежно опаковани и ме чакат да ги отворя. Ще ме дочакат. И аз ще ги прочета. А после ще ги отбележа в този списък и ще ги забравя, ако те не се постараят да са незабравими. Моите книги са другият ми свят и аз му позволявам понякога да е отегчителен. И той си има своите добри и лоши моменти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар