Последните грижи на 21!

   Пак ме е хванала "рождената криза". Изглежда всяка година преди рождения си ден ще откачам от депресии и апатия. Не е защото ставам "по-стара" или защото "минава още една година" . По-скоро проблемът е в това, че очаквам да имам гости и те да се чувстват добре. Самото притеснение, че няма да е така и че може да съм най-скучния домакин на света ме побърква. А да....и още една година отминава.
   Аз и без това вечно се чувствам "стара". Ако майка ми ме чуе, пак ще ми вика. Страдам от онзи проблем и синдром "ще умра млад, за да съм вечно млад", по-познат като "страх от това да умра стар". Страшно си е, тоест, колко да е страшно. Особено когато съвсем наскоро си преминал тинейджърската фаза на "не ми се живее - живее ми се". Сега точно ми се живее....Преди няколко дни казвах, че мразя света и хората в него. Мисля, че ме тресе ранна критическа :D.
Нищо чудно и да е така. Онзи ден четох в една манга най-смисленото обяснение на моята апатия. Ето какъв беше диалогът между главният герой и героиня:
 той: Нямаш ли по-смислено желание? На хората им е по-лесно да живеят егоистично.
 тя: И така да е, желанията се пораждат от страст. Когато няма какво да привлича вниманието ти, тогава губиш интерес и няма как да се породи желание.
 той: Значи водиш ужасно скучен живот.
   Този диалог ми харесва, но пък означава, че съм започнала да водя ужасно скучен живот. След около половин ден ще стана на 22 и нищо няма да се е променило. Това е ужасно. Още по-ужасно е, че аз на 22 вече нищо не искам от живота. Или поне нищо "ново под слънцето" не искам :)
   Искам жълт чадър и да валят розови сърчица, докато аз се разхождам по зелен мост над лилава река. ЧАО СКУЧНА 21, здравей ново начало на 22 ^.^~

Така като ме гледате - хич не ме е грижа, че след 2 седмици заминавам, а не знам бъкел японски. Мамицата му! :D