Настъпилата ми паника относно това дали 10000 йени ще ми стигнат въобще да ям нещо на месец бе заместена от засилено желание да спестявам. Живее ми се като принцеса, определено, но някъде дълбоко в мен...Това хич даже не е вярно. Задоволството ми когато свърша нещо ме радва дълго време - аз затова и не върша нищо :D
Хубаво е когато има кой да ти помага при такива важни стъпки в живота. Човек трябва да подхожда към това с известна доза отговорност, но никаква паника. Светът е толкова глобализиран, че е чак глупаво да се вълнуваме, че отиваме в друга държава. За неособено разговорлив човек като мен, това направо си се равнява на десет крачки. Без малко смелост няма как да проговориш език. Смелост нямам, малко кураж се навърташе, но се изпари след първи курс. Сега ми остана твърдоглавието, че ще го науча този език и толкова. Ще се справя! Точка!
А хората си живеят живота. Малки домове, малки семейства в малки градове, както и аз съм живяла. И всички с малките си и дребнави проблеми, с ежедневните си занятия, все същата работа и все същите хобита и интереси. Всичко това ми е до болка познато. И ми се гади от него!
Вярвам, че всеки един от нас е роден да върши велики дела. Вярвам, че всеки един от нас е достатъчно умен и смел, за да постигне мечтите си. Стига да знае как да го постигне. Ако мечтата ти се ограничава в тих живот в град Враца, то няма как да покориш Ню Йорк или Пекин! Ужасявам се при мисълта, че може да се наложи да си остана тук! Не искам това да постигна едва до 30- една проста работа за до 1000 лв или пък, недай си Боже, дете. За Бога! Животът е пред мен, искам да обиколя света и ако трябва ще си сцепя задника от работа, но ще премахна всички пречки и страхове на малкия си свят.
Светът е огромен, пълен с по-добро и по-лошо. Когато открия каквото искам, тогава ще се задомя и ще си купя куче. Няма да е преди 30 сигурно :]. Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар