5 книги за деца, които може би сте пропуснали

   Може да нямаме време за други забавления, но поне за книги винаги ще се намери време. И понеже идва краят на годината, реших, че ще е полезно да класифицираме постигнатото през 2012. Това включва една малка подредба на анимета, книги, филми, сериали. А защо не?
    Да започнем с пет книги, които съм набелязала или чела. Общото между тях е, че са приказни истории за деца до 15 (горе-долу) и смятам, че може да сте ги пропуснали, някъде из бързината да купите на детето си Хари Потър (което също е чудесен избор, но не и единственият). Условието да влязат в тази класация е да са приказки без смърт и/или някакви страшни травматизиращи моменти. Дано да ви помогна да изберете за детето си един чудесен коледен подарък ^.^~ .

5/
 The Girl Who Circumnavigated Fairyland in a Ship of Her Own Making
Catherynne M. Valente

Книгата все още не е преведена на български. Да речем, че заглавието е "Момичето, което обиколи Приказния свят с кораб, който сама си направи".  Разказва се за малката Септембър, която Зеленият вятър отвежда в Приказния свят, за да изпълни заръка на Маркиза. Защо книгата е чудесна литература за деца? Защото е типичната детска приказка, от онези магически приключения, за които всяко дете си мечтае. Написана е изключително разбираемо, макар и може би, ще се намерят непознати английски думички за децата. Книгата е изпълнена с поуки за приятелство и добро, което я прави чудесна за подрастващи. Освен това е и носител на четири литературни награди за детска литература. (илюстрована)

Halloween and more boring updates

   Щеше ми се по-скоро да намеря време да драсна някой и друг ред, но все не се получаваше. Нали знаете как е - когато навлезеш в живота и нещата не се подреждат така, както ги искаш. Искам или не, времето за забавления намалява и времето за самосъжаление се увеличава. О, шегата на страна, животът в София не ми се отразява положително на самочувствието. Или нервите.
   А, за halloween? Ммм.исках само да споделя побългарения си вариант на the graveyard pots. Оригиналната рецепта тук , а ето и как да си ги направим в наши условия, с наши продукти.

Търся слънце

- Ако леко се поклоня на слънцето, то дали ще ми отвърне? Чудя се просто, не ми отговаряй. Ще пробвам - ще стана, ще се усмихна и ще зачакам. Но няма да ми отвърне, нали. Не искам отговор, а отправям молба. А може би и молба не е. Искане? Питане? Заповед? Може ли един човек да заповяда на слънцето?
- Може...
- А! Чудиш се дали ще посмея? Защо да не се обърна, да захвърля днешното си бреме. Ще отхвърля и гордост и слава. Ще се оттърся от всичко. Нищо не ми трябва, само слънцето да се усмихне! Кому са му нужни дребните ни успехи, когато се цели към нещо толкова велико!
- Мислиш, че е велико? 
- О, мисля, мисля! То е Велико! Ще е Велико! Помисли само - да си имаш слънце само за теб. Че кой ще ти оспори правото да властваш тогава!
- Търсиш власт? 
- Търся слънце! Търся доброто у човека, щастие и радост, както и да му викаш. Търся нещо, защото вярвам, че то е там. Търся смелост, търся милост. Искам свобода!
- За себе си? 
- За миналото. Ако го освободя то бремето му да е с мен, ще мога спокойно да продължа. А нашето минало е общо, осовбодя ли себе си - и ти ще ме последваш. Искам слънцето да е свободно! Ще ми кажеш ли къде да го намеря? Как да го открия? Как да го спася?

   Ала той не ми отговори, просто замълча. Помислх пак да питам, но се спрях. После сякаш го видях да кръсти ръце и замислено да седи на скалата. Клатеше глава, сериозно умислен. Мръщеше се, после леко се усмихваше, въздишаше често. Чакаше слънцето, казах си аз, но то няма да изгрее, не и докато седим тук и само чакаме. А той само хвърли поглед към небето и каза:
- Май знам къде да го търсиш това твое слънце... 

   Само "май"? Напълно се отчаях. Къде бе моето слънце? Къде бе моето щастие?


из "Търся слънце", продължението на разказа за моста ;) Да се надяваме, че и това ще иде на литературен конкурс един ден ^.^~

Записките на Злия Лорд XIV - Възход и падения


   Разбира се, отнесох си последствията както си му бе реда – публично унижаване, наказания, карцер за няколко дни и най-лошото от всички – понижаване в ранга ми! Как можаха! Малко ли злини в тяхно име съм сторил, че да ме понижават! Бях възмутен, но поне в карцера имах достатъчно време, че да обмисля добре пъкленото си отмъщение. Старците наистина нямаха чувство за хумор.
   Седях четири дена в пълен мрак, без храна и вода, в пълно уединение – мисля, че ми дадоха достатъчно време да си почина след последните събития. Виждате ли, расата ни реално може да преживее без хранителни вещества почти половин година, като единственото нещо, което се случваше с нас бе да поотслабнем. А мнозина от нас виждаха и в тъмното, включае моя милост, в по-добрите си моменти. Работата беше, че, за да върша злини ми трябваше сила, енергия, съответно храна. Знаете ли колко много нерви хаби един набег над колония? А поробване на планета? Равнява се на почти четири порции печени земни глигана!! (С няколко допълнителни блюда, за всеки случай, за гарнитура) Злото е трудо- и енергоемко! Освен това, седенето в проклетата килия ме оставаше напълно дезинформиран, а това е направо ужасно. Без информация как щях да замислям новите си планове? Освен това смътно, някъде дълбоко в себе си, се притеснявах какво може да са сторили на жената. Сещах се за няколко много интересни и оригинални мъчения (моя изработка, разбира се), които със сигурност биха искали да изпробват върху нея. Надявах се да не се я потрошили, човешките роби са си истински уникати в днешно време.

Аз спортувам?

    И.... това е дълга история, но да я съкратим без подробностите "къде" (Велико Търново), "кога" (сега) и "защо" (работа).
    Та... Японецът пет пъти ми повтори, че ако не ям, няма да мога да превеждам. След това ми каза, че трябва и да спортувам, иначе ще ми се скапе здравето. Колко странно, да го чуеш от пушещ човек. От друга страна, той спортува - аз мързелувам. Тъй де, спортувам "говорене". В категория "многословност".
    Боже, мога ли да не знам как е копие на японски и да изтърся тояга с връх О.о. Е, и повече можех да се изложа, ама... *кххх*
   Както и да е...да започна ли да тренирам, да не го правя ли? Не ми се тренира, не съм по физическата част... Но пък и сенсея е пример за това, колко яко може да е едно бойно изкуство! Толкова... нормално... красиво... разбираемо... смислено... Най-вече смислено. Common sense!  
    Боже, обичам работата си ^.^~

"I" poem

I burn into the nothingness that is life.
I try, I fail and then I learn to fly.
I crash, I fall, I fear I might not return at all...
I go up and down, far and near, I fight bears and dragons that embody my fear.
I win, but most often lose, I cry, I shed tears, but I don`t give up, at least I have something to choose.
I stand, I shout, I march to the down, I ether die or return with a crown.
I burn, but it`s ok, burning is just another way ...

Май ще си говорим за вестници

   Четох наскоро, че липсата на желание за вършене на каквото и да било дейност се определя като депресия. Депресия? Сериозно? Не мързел? Боже, та аз ще да съм най-депресирания човек на света! Не зная защо се опитват да убедят хората, че не са идиоти, които нищо не искат да свършат, а просто са: А - депресирани; Б - недооценени; В - в някаква форма на моментно състояние на несигурност или още наричано "психологическото "отдолу" на колелото" (което е също толкова психологическо и "дълбоко", колкото и всичко останало посочено в тази статия, ако ме разбирате.)    Не разбирам ползата от това да пишат такива ужасно мъдри и, очевидно, написани с голяма любов и сложност поредици от думи, които реално не са това, което авторът си мисли, че са, но звучат изключително "ентелктуално" и сложно. Всеки може да разтяга локуми! Или... Може би не е толкова лесно, щом хората го четат и вярват. Това е като нашият мил вестник "24 часа", който не просто е пълен с невероятни новини, които могат съвсем спокойно да се нарекат "вестникарска диверсия", защото са пълни (драматични и сълзливи) глупости, които определено отклоняват вниманието на четящия от истинския проблем. И това е само, ако можете да преживеете ужасният език, на който са написани и купищата правописни грешки (от които преливат някои статии). Сега, може просто аз да не съм попаднала на правилния брой, но прекарах 5 часа път до Истанбул с един такъв вестник и проклинам деня, в който майка ми реши да го вземе. Не би трябвало "сериозната преса" да е написана на език, на който, примерно, аз пиша в момента! Това е вестник, за бога, не блогче в интернет! За останалите вестници, които имахме дори няма да говоря, "24 часа" все пак беше най-доброто и смислено нещо, в сравнение с...о...нека да не го споменавам, беше толкова жълто, че нямах идея кои са всички хора в него О.О""'' И така...за нашите вестници... Медии.... ХаХААХАХАХХХАХаа -____- Няма такова нещо в България! Може да има журналисти, но бас се ловя, че все се намира някой, който да ги тъпче и да пречи по всякакъв начин на всяка културна мисъл (и образован човек) да влезе в редакцията на вестник. О, свещена простота.....

Етан от Атон - Лоис Макмастър Бюджолд

Едно ревю достигащо до вас благодарение на скуката и късния час ;) Писано за Goodreads:

"Етан от Атон" определено е изключително странно, но свежо галактическо приключение.
   Историята се отклонява от Майлс Воркосиган, за да ни разкаже за приключенията на Ели Куин и Др. Етан Еркхарт от мъничката планета Атон. Етан е уважаван доктор на изцяло мъжката планета Атон, нагърбен с нелеката задача да излезе в открито космическо пространство (пълно с поквари и жени) и да разбере какво се е случило с изчезналата поръчка от женски "култури" за родната му планета. Така добросърдечният Етан се среща с Ели Куин - същата Ели, на която Майлс подарява ново лице няколко книги по-рано, и историята взема обрат, превръщайки се в изключителна шпионска комедия и трилър.
   Няколко неща правят тази книга уникална. Първо е вселената, която Бюджолд гради - всеки един детайл в нея е от изключителна важност, дори и изолирана планета като Атон. А на второ място ще сложа факта, че историята се разказва от гледната точка на човек с леви наклонности. Не са много книгите, които ни учат на толерантност и разбирателство, а не са много и световете, в които толкова разнообразни персонажи биват създавани! Книгата предоставя множество комични ситуации свързани с тази гледна точка, в която жената е "зло" и "поквара", а мъжката любов е най-чистото взаимоотношение, което може да съществува.
   За мен, като цяло, Етан от Атон бе приятно четиво, макар и да не ме хвана веднага. Аз съм пристрастна и харесвам всяка една част от Сагата за Вор и тази книга не прави изключение, макар и липсата на Майлс да не ми допадаше до самия край. Присъствието на Ели, от друга страна, бе зашеметяващ старт на нейната история, превръщайки я в главна героиня на следващите книги. Лично според мен, авторката сериозно е обмисляла как да ни поднесе този образ и е избрала най-точният начин, по който да си представим Ели достойна за Майлс - елегантна, красива, умна, опасна.
   Препоръчвам "Етан от Атон" на всички почитатели на поредицата, но ако все пак липсата на Майлс не ви допада, то тогава няма никакъв проблем да пропуснете историята, тя не е свързана с другите книги, а по-скоро е преход или допълнение.

Разходка у комшиите

   Това вече се превръща в порок - да имам време да пиша в блога....и....да не го правя. :) Ииии~ Нека разкажем една история от преди седмица. Една история изпълнена с много разочарование, пътуване и ужасна, мазна и овнешка храна -__-.
   Едно пътуване до Турция.
   И аз съм от онези, които искат да обиколят света...Освен Америка. Много ще се замисля за проклетия континент. До тук бройката на обиколените държави е малка, но имам цял живот да я разширявам. И Турция влизаше в сметките, макар и само Истанбул и то за цели четири дена. Нали разбирате - град на Босфора, романтична дестинация, прекрасна турска кухня, исторически крепости...
   Е, нищо подобно!

Modern technology meets the past

   Защо книги? Защо все става дума за книги? Напоследък не може да не става дума за книги, за Бога, дори дипломната ми работа бе изследване за книгите! А може би трябва да го сложа в блога, толкова труд хвърлих за смятането на данните, че ми минава през ум, че е трябвало да уча статистика и социология, вместо лингвистика. Беше обнадеждаваща статистика... До някъде...
   Но днес няма да си говорим за точно за книги, а за e-books. Или за снимки. О, мен въобще не ме бива да снимам, това сме го разбрали още преди 10 години, но в днешно време ми е нужно да натисна само "edit" и, видиш ли, от снимката ми става същинско творение на изкуството. Instagram style ;). Но исках да покажа на всеобщата публика малката си придобивка - sony reader - макар и да не говоря за ползите от него точно сега. А..и да не пропуснем часовникът ми~


Българската култура в своя разцвет

Да! О, ДА! Завърших -__- Мислите си, че се радвам?  Мислите си, че се чувствам пълноценен и завършен като личност човек? WELL NO!
   Ето, многомесечните ми страдания по липсващи оценки и държавни изпити свършиха. Университетът свърши...Всичко свърши... Аз чувствам се нещастна, депресирана, уморена, дори за миг не мога да се зарадвам. Цял живот съм учила и сега животът ми е толкова празен, че не знам какво да правя с него. Малко ми остана, още един последен напън, както се казва - магистратурата. Но до нея ще има да изхабя още купища нерви.
   Но ето, аз имам и последни думи към образованието и светския живот в България - you suck >>" Днес си направих труда да гледам началото на vip brother, несъмнено, защото не ми стана съвсем ясно какво ще прави Памела Андерсън там и как, по дяволите, хай-лайфът на проклетата ни държава въобще ще си говори с нея (визирайки умствения им капацитет и езиковите им способности). Освен това тайно подозирам, че ще вкарат преводач и от съпричастност към колегата пуснах Нова.

Aniventure 2012 - (part 2) - Размисли с по-малко страсти

   Да се върнем на онзи знаменателен ден и да обсъдим поне нещо, което бих могла да нарека положително. Прекарах седем часа в онези зали, а сега, едва ли не, това е било най-ужасното нещо на света. Не, просто хобито ми е да соля хората за щяло и нещяло.
  Първото нещо, което видях, разбира се, бяха книгите-игри. БОЖЕ! КНИГИ–ИГРИ! *писъци* Щях да припадна само като ги видях. *нови писъци* Боже, запознах се с Ейдриън Уейн @.@!! *още по-пронизителни писъци, които хладнокръвно прикривах с блага и нервна усмивка* Сегааа~ Проблемът е, че съм чела последно книги-игри в...я да видим...8ми клас ^.^''' Това е било толкова отдавна, че не помня нищичко, освен приятното чувство, което книгите и историите са оставили у мен.... Плюс имената на авторите и заглавията. До тук. Тогава защо се вълнувам ли? Защото книгите-игри са част от детството ми, част от преломния момент, в който в крайна сметка се откъснах напълно от реалността и си заживях щастливо в собствения си розов свят. Почти се шегувам, просто ги намирам за интересни, а и факта, че са писани от българи ме обнадеждава, че не всичко в проклетата ни страна е толкова загубено. Спомняме си "Хрониките на седемте луни"? Естествено, че не си я спомняме, все пак беше замислена трилогия, а излезе само първата книга -___-''' Издателите в България просто гледат как да потурят всеки млад автор.

Aniventure 2012 - Част I - Размисли и страсти

   Денят е 1ви Септември. Мястото - из дебрите на София. Часът е много неопределен, но позитивно горещ. Ще ходим на Анивенчър.
   Решението е вече взето, няма връщане назад. Тежки мисли и планове са ме налегнали - както за далечното бъдеще, така и за непосредственият проблем пред мен, който си седеше кротко в пакета, но аз тайно подозирах, че крои сериозни планове да вгорчи деня ми и да ни забави поне с един час, докато измисля как да се справя с него.
   Винаги съм подозирала, че обличането на мъжка юката не е толкова лесна работа, колкото ми изглеждаше досега. Нека наблегнем на "досега". Сериозно да наблегнем, ама МНОГО СЕРИОЗНО!

Записките на Злия Лорд XIII - Лежерните моменти на един съвет


   Стигнах дъното.
   Беше крайно време и аз да падна толкова долу. Ако, обаче, случайно се чудите какво е да си на дъното, нека ви го обясня така – мокро, студено и гадно. А, да не забравим пълно с мидички. Мразя мидички. И дъното го мразя, въобще мразя проклетата планета. И намирам омразата си за изключително изтънчена – дори най-горните слоеве на нашата раса трудно могат да се похвалят, че изразяват омраза с такъв финес и достойнство, с каквито аз сега им демонстрирах обзелото му чувство на „една ядрена бомба клас -5 и ще ви разградя до градивни атоми“.
   Разбира се, Ники се оправи в мига, в който стъпихме в базата на Злия Съвет, която те така цветущо наричаха – Преизподнята. Старците винаги са имали подобно изкривено разбиране за поетичност и „класика“.  Особено при положение, че съоръжението беше в голяма степен с илюминатори, от които гостите да имат възможност да се наслаждават на морските дълбини. Не съм точно убеден по какъв начин морските красоти се вписват в цялостната зла атмосфера, но вероятно самият вид на членовете на Съвета беше достатъчно убедителен, че след като веднъж ги видиш, нищо друго не ти се струва така ужасяващо.
   О, те бяха откровеното превъплъщение на грозно и зловещо – моите кумири. Ако не бяха и проклетите им остарели схващания за Зло…

Игрите на глада и три книги по-късно

 "Игрите на глада" грабнаха интереса ми още щом излязоха на пазара, но не достатъчно, за да ида и да ги купя. Поне не в последните 4 години. Сега, когато около книгата се вдигна шум до небесата, реших най-после да видя за какво иде реч и то най-вече преди да гледам филма. Всички знаем, как филмите изначало провалят книгите.
   По начало не подходих с големи очаквания към книгата, най-вече защото влиза в т.н. категория "young-adult", а аз не просто съм я преминала отдавна, но и най-искрено никога не съм я харесвала, особено откъм нашумялата й напоследък 'романтична" част. Правя опити да подтисна опитите си да повърна само при споменаването на това. Дори като тинейджърка намирах повечето книги отбелязано като такива просто като "книга, която не си заслужава времето".

Морето ми е тясно

Поздрави от Бургас, явно терористичните заплахи не са успели да спрат жадуващата ми за море душа.
Но не терористите са ми проблема, а факта, че аз съм единствената на целия отсег плажна ивица, която е извадила книга. Което, разбира се, е доста нагло твърдение, имайки предвид, че в момнта публикувам от телефон. Имам чувството, че яко ми спрат нета и за 5мин. ще ми стане нещо... -__- дори и на плажа аз седя и ровя нещо из мрежата. До мен две жени правят същото, а от другата ми страна няколко момиченца публикуват във facebook... На пейката в парка до мен седяха двама,мъже и, явно решили, че съм чужденка (с телефон), решиха да обсъждат "младото поколение и телефоните". На кратко лекцията гласеше, че не сме могли да живеем без телефон и интернет или и двете. Аз съм живото доказателство. След малко ще си сложа и слушалките и ще се потопя в другата си реалност, която само по някаква случайност не е виртуална.
Но преди това - само една снимка, защото бурното море е красивото море.


Ookami Shoujo to Kuro Ouji review

След като не бях чела нищо в рамките на 2-3 месеца, сега се завърнах пак към тази си страст. Или поне мъничко...
   Естествено, първата ми работа беше да отбележа, че в рамките на 3 месеца не е излязло нищо ново и това почти ме отказа да чета, докато не събера поне по 1 том на всяка манга, но сама знам, че ще е невъзможно. Затова започнах ново..шоджо... (О, Господи, не ПАК) Поредното с №300... И си казах: "Ами хайде да му спретнем едно ревю." Нищо, че май никак не ме бива за това... :D (Тъпо но упорито продължавам)

   Ookami Shoujo to Kuro Ouji 
(オオカミ少女と黒王子)
Ayuko Hatta 
(ongoing)

Историята започва с една лъжа - главната ни героиня - Ерика, решава, че "гимназиалният й перфектен живот" не може да съществува, ако не се движи в компанията на "готините" и си няма гадже. Работата е там, че тя въобще не се интересува от момчета, но за да се впише в компанията лъже, че си има приятел. Докато не се стига до великият момент с "Покажи ни го". Ами сега? 
   Ето как Ерика среща Сата - саркастичен, садистичен, ироничен и въобще ужасяващо гаден и всичко това скрито под маската на "перфектният принц" (ето от къде идва "черен принц" от заглавието).

Динозаврите с книгите


   Чувствам се малко като някакъв вид странен динозавър... с книга в ръка.

   Чувството е сякаш си седнал на розов облак и си потънал в някакъв друг свят. Приятно чувство по залез слънце. И вали захар. Мммм~ вкусна захар.

   Защо се чувствам така ли? Просто е - защото всеки ден гледам facebook-а си и всеки ден осъзнавам, че си умирам да го изтрия, както и повечето хора в него! Ето защо!!!

   Отивам да си намеря книгата, че да ми стане по-добре...
   


  

На кино във Враца

Салонът е претъпкан дори по моите стандарти за претъпканост, а те са далеч по-занижени, от колкото един нормален човек трябва да приема. От друга страна нормалните хора не се возят в градски транспорт в най-голямата жега (2 след обяд).
   Ще гледаме кино. Тук не е имало кино от 6 години, когато последното такова фалира, къде от липса на клиенти, къде от факта, че няма как точно да има клиенти, когато при нас нови филми или идваха с такова закъснение, че ги пускаха в HD по торентите преди киното...или, в повечето случаи, въобще не идваха.
   А сега ще гледаме "Снежанка и ловецът". Изборът на филм провокиран повече от самата идея да гледаме пак кино в родния си град, от колкото от нещо друго. И двете не подхождаме с кой знае каква надежда - още от постера си личи, че нещо се е пообъркало при кастинга за главната героиня.

Крайна необходимост от влизане в хладилник

   Имам чувството, че както е тръгнало, може и да се изпържа/изпека/сваря в собствен сос преди края на лятото. Не знам как "захлаждане от 5 градуса" звучи успокоително. Колко мило от страна на синоптика да звучи убедително щастливо - захлаждане, видиш ли, ще падне от 44 на 39градуса. О, невероятно. Винаги съм смятала климатиците за вредни.... До момента, в който 44градуса не ми се стовариха на главата -____-. Аз ли остарявам или времето полудява.
   Залагам на второто, отивам да сложа кубчета лед в аквариумите с риби, преди да е станала рибешка супа...
   За останалото - утре ще му мисля...винаги е добре да мислиш утре. А колкото до великата ми "ваканция". О, тя е повече от невероятна....
    Мисля, че ми трябва ново хоби. Новите хобита винаги решават проблема с безразличното отношение към света и всичко останало. Та нали човек, все в някакъв момент, трябва да принадлежи към нещо. И аз, понеже далеч не искам да принадлежа към аниме обществото ни, отивам да принадлежа на леглото си. То ме разбира най-добре. ;)





 <-------- I bet we all imagined summer like this....





And it turned out like this ------>
И да, аз правя почти същото :}

За хората, книгите, работата и проклетите 39 градуса навън

   Самият факт, че перфектното ми Аз никога не си е помръдвало задника за нещо по-тежко и сложно от заминаването си в Япония хич не ме успокоява, особено сега, когато се изправям пред момента на истината. С други думи търся си работа. О, неземен ужас! Стигна се и до това, заедно с два държавни изпита и куп други, в по-голяма или по-малка степен, глупости. Малко е странно когато приятелите ти започват да се женят и имат деца, а ти тепърва се чудиш от коя да се подхванеш с живота си и най-малкото, все още искрено вярваш, че онова "да пораснеш" си е било клопка. Е, аз явно съм я пропуснала, защото не съм пораснала с повече от 2-3 сантиметра за последните 13 години. Обаче остаряването още  не съм му намерила цаката, поне не напълно. Май вдетиненото ми държание не върши работа, когато се опитваш да обясниш как трябва да обмениш $200, защото ще се явяваш на изпит. Лоша комбинация са това децата и парите, трудно се връзват в едно изречение, освен ако там някъде между тях няма "харча".
   Но, да оставим на страна странните ми и, за момента, неувенчани с успех опити да се внедря в нормалното общество.
   Нека си поговорим за книги. Като споменавам книги, конкретно се сещам за един мрачен ден, преди известно време, когато се намирах в един (не че не е само един) габровски мол, в който се докопах до Момчетата на Ананси на Нийл Геймън. И тук познавам поне трима, които ще въздъхнат с "О, неее~ пак ли Геймън". Пък аз мога да се оплача, че едва днес я дочетох. Напоследък ме дразни колко заето-незаета съм. Или обратното. Сякаш когато съм заета намирам време да правя повече неща, от колкото когато вися пред компютъра и мога да направя толкова много, а не го правя. Та някога да съм споменавала теорията ни за "времевите дупки"? Не съм? Е, не й е сега мястото.
   Та за книгата да си поговорим. Може би, ако не ме смързи и ако има време ще седна да й спретна едно нормално и, да се надяваме, сносно ревю, но за момента нека споделя пресните си впечатления, преди да съм забравила за какво въобще иде реч. Иначе съм пристрастна, аз харесвам Геймън като автор, още от както съвсем на шега купих "Книга за гробището". Разбира се, името му ми се пречкаше пред очите много преди това, малко или много набивайки се в съзнанието ми, докато просто един ден не ми пределя и не купих негова книга. От друга страна Момчетата на Ананси и е вече май четвъртата негова, която чета (но не и неговата четвърта написана) и трябва да си признаем, човека напредва и развива стила си много добре. А аз има много какво да се поуча от това - харесват ми такива книги, асоциативни описания. Мда, много ми допадат.
   Момчетата на Ананси уж започна като смешна история, а после как завърши с труп и някакъв луд с нож и пистолет.... Ще си кажете, че ума не го побира? А ако ви кажа, че знаех какъв ще е края още по средата на книгата? Естествено, че никой няма да ми повярва, просто звучи толкова нагло и високомерно от моя страна да твърдя подобни неща. Имам една колежка, която всеки път като кажех нещо такова ми казваше "престани да лъжеш/да си измисляш". На хората им е що-годе трудно да повярват в такива невероятни неща, най-вече, защото са истина. Но никой не е казал, че една книга не е хубава, защото е предвидима. За Бога, та аз съм най-големият привърженик на клишетата. Как иначе ще изчета 300 бройки шоджота, ако не харесвах онзи привкус на преповтарящото се под някаква нова форма добре забравено клише? (Сега да не вземе някой да ми обяснява, че имало разлика в шоджотата?)
  Добре, да се върнем на книгата и да си кажа, каквото имам да си казвам, а именно, че ми хареса. Лека за четене, ту забавна, ту "страшна", чудесно е да седиш с нея, докато навън е, има-няма 40 градуса и едномесечната ти котка се опитва да ти изяде ръката. А сега отивам да се справям с The hunger games, че му е време да я прочета преди отново някой да спомене, че иска да гледа филма. (Защото аз отказах да го гледам преди да я прочета, по обясними причини.) Нямам големи очаквания за тази книга, най-вече, защото е толкова прехвалена, но пък кой знае - аз и за Fairy Tail нямах очаквания пък я прочетох, нали ;)

Стана юли, месец изгря, вятър вее, моя милост оцеля!

О, Боже, аз се завърнах! Ужас неземен!
   Да бъдем сериозни, минаха колко - 3 месеца? От както се върнах, от както престанах да пиша? Докато всичко се нареди! Сложно е когато човек заминава, а после се завръща там от където е започнал. Някак си... Остава ти едно чувство на недоволство, че се връщаш назад. Все не пасваш, все нещо не ти е наред, все се чувстваш странно и не на място. Да, така е - три месеца минаха, а аз дълбоко в себе си все още се чувствам ужасно неудобно у дома, без работа, без пари.
   А колко е скучно...Само аз си знам.
   Е, да минем в рубрика "какво ново". Освен, че се опитвам да завърша...някак...Поне някак. Скромните ми усилия да взема два семестъра за един месец + три специализации се увенчаха с грандиозен провал, след който няма да взема полувисше по туризъм и ще се наложи да се явявам на държавни изпити през септември. У бележкарското ми аз се насажда гадното чувство на "издъни се". Получих две отсрочки, но не успях да накарам преподавателите да ми нанесат оценките в приличен срок, който да ми позволи да се явя на държавен изпит в редовно време.
   О, иначе факта, че бях готова с всичко за даденото ми време впечатли инспекторката ми тотално. А хората казваха, че няма как да се справя и ще повтарям годината - ддааа~ беее~ ;) Не сте познали! И след нервната ми криза по повод липсващите ми оценки, седнах и мирясах, че просто няма какво повече да направя, нищо че псувах целия свят поне три дена. А нима е честно аз да уча от сутрин до вечер, да си сцепя задника, а половин България да си клати задника? :D Така е, хората не са съвършени, аз още по-малко и това е главният ми проблем - криворазбраното ми понятие за кое е "честно" и кое не е. Че защо да не си клатят краката като могат, не на тях няма да дадат подпис ако ги няма три пъти от лекция. Студентски живот?! Къде бе?! X_X''' Аз такова животно не познавам!
   Но семестриално завърших. Уж... ;} И сега вече ще имам доволно много време да пиша и описвам тежкия си и ужасен живот в този блог. (Опазил Господ :D )
   А, не е като само да уча... Имах цяла седмица, в която нищо не правих :D Ето - да ви докажа, че и аз мога да се забавлявам - Севастократица Гана се е развихрила на снимката. (Царевец, Велико Търново). ^–^
  За манга и аниме ще ме питате? Пфф....ще видим ;) Цяло лято имам да се завръщам към ревютата и Япония. Ах...Япония...как ми липсваш! :/ Но нищо....имаме много да си разказваме, скъпи мой блог.
   И аз казах: Нека лятото започне....че имам да уча :O

Едно дъждовно априлско утро

  Мина много време от последният път, в който писах. Сега може и да стана по-редовна, кой знае. Със сигурност не и аз ^^''''
   Няма много какво да кажа, от както съм се върнала става все по-лошо и по-лошо, сякаш от Рая паднах в някакъв земен проклет АД! Не искам постоянно да се оплаквам, но след като не мога да го излея цялото на хората до мен, по-лесно ми е да го вкарам в думи. Така винаги е било много по-лесно :) И ето как ежедневието ми се е превърнало в някаква тотална каша и започва да ме кара да съжалявам все повече и повече и повече, че се намирам тук.
   Защото кученцето ми умря...
   Не мога да спра времето, не мога и да го върна, а толкова искам. 13 години да живееш с едно животинче и в един момент то просто да изчезне от живота ти.... ужасно болезнено е. Малко ми е трудно да го приема, определено, но се опитвам. Единият ден си заминавам за лекции, три дена по-късно се прибирам, а него вече го няма, сякаш някой го беше изтрил с гума от живота. Знам, че и за него е по-добре да не е тук, там ще е в някой кучешки рай и ще ни чака да се срещнем един ден пак. Една частичка от мен си отиде, но не мога да си позволя да плача. Просто не мога. Нищо, че всеки път когато вляза в кухнята очаквам да е там, да ми се зарадва, да ме посрещне на вратата, да му дам част от сандвича си... Това е последната снимка, която му беше правена, преди да замина за Япония, дори компютърът да се счупи, дори всички останали копия на снимките да се изтрият, тази ще бъде запазена тук.
     Сбогом захарче, ще се видим някой ден пак.
   
    Това от една страна, от друга страна изпитите ми се множат с всеки изминал ден, трупайки се все повече и повече -____- Само ТУК, в ПРОКЛЕТАТА НИ СТРАНА може преподавателят да ти каже, че няма да ти даде подпис, защото не си бил в лекциите му, защото си бил ПО ОБМЕН!!!! Кажете ми, къде по света го има това >>"" Няма го, НЯМА ГО! Господи, тази седмица е някакъв ад. Що за образование е това, в което те мачкат, унижават, тормозят и накрая ти пак нищо не научаваш? Мисля, че за една седмица набрах толкова огорчение, колкото не бях набирала в последните години. Вече дотяга на всички да ме слушат :D А аз даже не казвам и на половина това, което мисля ^^ Хахахахха, в крайна сметка от писанието винаги ми става по-добре ;)
     I'm still gonna' kick some ass !!! Ще видите проклети 50 контролни, ще ви унищожа!
     Като изключим, че преподавателите ми смятат, че няма да се справя с натоварването и с изпитите и ще повтарям годината, а аз имам точно обратното намерение, друго ново няма. Освен, че вече изпитвам облекчение когато не съм на компютъра о.О Господи, чак сега си дадох сметка колко съм изпростяла и затъпяла от толкова седене на него. И без аниме карам чудесно, и без манга, и без игри. о.О Те само ме ограничават, като удобен наркотик. А едно време се интересувах от толкова повече неща, а не само от проклетите си ограничени хобита и жалкото си животче.
    А сега отивам да пиша за японската литература, мога и с вас да споделя за нея, не е чак толкова впечатляваща като Данте или Байрон, за мен, но предполагам, че мога да ви изненадам ;)
  
  

Hardware Not Found

   So yes, today is the last day of March and no, it's not like I have no time for the blog ;/ I don't have a computer!!!! :( But, since there's nothing I can do about it, let's be patient.
   In the mean time I came back from Japan ;/ That's even worst than having no laptop! Culture shock? You bet ;/ It's been a week since I came back and I still can't stop thinking why the hell am I hare o.O''' Yes, I am insane ;/ I miss Japan, I really, REALLY do!!! It's not like I hate Bulgaria, it's just that I don't like the people here. People who laugh at you when you are polite, when you speak calmly, when you try to be nice or sweet. What's wrong with all of them? I hate it when they stare at me when I bow after leaving the room. "Too polite" they say. "That's not our way" they say. Yes, of course, "our way" is to curse after every word, to act like beasts. I smiled at the girl sitting next to me on the train. I greeted her as politely as I could. She just turned her head the other way. Is this where I live?! Is this really Bulgaria?!
   In Kansai and Frankfurt everyone was polite enough to help me even search for a garbage can, but when I arrived on Sofia's airport I hat to lift my luggage by myself - two 23kg trunks. BY MYSELF! Everyone just stood there, watching me struggle to lift the trunks. Their indifference struck me quite painfully. However, I am strong enough to do almost anything by myself, so it was pretty much ok.
   Every single day I try to be as polite as I were in Japan, but unfortunately my life here does almost the impossible to turn me into one of those "grey" and indifferent people. Life is hard, no doubt, but does that mean that you have to forget even the most basic politeness? Obviously the answer here is "yes". How can I feel fine when people don't even nod when I greet them ;/ The break my laptop, they sell me defective earrings, they even try to convince me that the acryl scarf is cotton, when I obviously can read English and see it's not cotton o.O HOW?!
   Tell me how can I feel happy in a country of mockery and lies?!
   Oh, how I love my country, I love my friends, I love my family, my home town , etc. And how I hate everything else. :D
   I should go back to Japan!
   So yes, see you in a week, when I finally get my laptop back >>""

Mahou Sensei Negima! Cвърши О_O

   38 тома, 355 глави, а ние нищо не сме видели от Наги о.О Отворен край? Може би преход към нов етап? Ново начало? НЕЩО! Там трябва да има нещо о.О Проклетата манга не може да свърши ей така, от нищото. Освен ако не са заиграли двете големи причини - да са кръцанли бюджета или на Акамацу да са му свършили идеите, в което съм по-склонна да вярвам. И все пак! Какво стана с Наги! Искам да знам, искам да знам как се е забъркала цялата тая работа! Но трябва да си признаем, че последната арка си беше чиста глупост. Всъщност мога да го кажа за последните бая много арки, тъй като началният комедиен ефект в тях просто беше изчезнал, което хич не ми се нравеше, но какво да правим - случва се често историята да отиде в съвсем различна посока от началната си ^^'' Само дето в този случай.... Как така арката с Асуна накрая беше толкова кратка и несъдържателна ;/ Как така изведнъж в предпоследната глава историята заема такива обрати и то глупави според мен ;/  Как?!
   Надигам глас за продължение, защото ако така завърши, това ще е тоталният разгром и провал на една от любимите ми манги ;/ Много жалко, наистина. Надявам се за тези няколко реда да не съм изтърсила някой спойлер и също така искам да кажа на хората, които се интересуват, че от двете анимета по него - първото покрива много малко от историята и завършва с край, който няма нищо общо с мангата, а второто е пълна глупост, която съвсем няма нищо общо. Ако искате да гледате филмите, трябва да сте чели мангата, защото те са по историята, но са арки много напред в томовете и ако сте гледали анимето няма въобще да схванете какво става :) Сега само мога да очкавам последният филм да е грандиозен, аз ВСЕ ОЩЕ не съм го гледала XD признавам си....хи-хи-хи ^^
                   Из размислите на един Неги-фен :D

5/03/12 monday song :O

   It's been raining for a few days now, quite depressing weather actually. The only thing I can do is sit home and do...nothing ;/ Reading manga/books, playing games, watching anime - it's getting boring as hell. But that kind of reminded me of something long forgotten. A song! Yey! Ever seen .hack//sign ? If not - you should. Well....I'm not actually sure if you really should. I liked it, but I used to play some online games, so if you are not into them, you'll probably end up frustrated. Or you might end up frustrated anyway, since the anime is kind of tedious, but, hey, that's it's charm :) Actually, if you are into virtual reality and deep stories - go watch it. Though you might end up watching all it's seasons and films, ova's and so on and so forth. I haven't seen them all, but I did like //sign :}
   And here's the opening from .hack//sign - the song is called Obsession by See-saw. Enjoy :}

В Кинкакуджи

   Понеже ми остава малко време преди да се завърна в България, не ми остана друго освен да се разхождам насам-натам и да гледам забележителности. На ред беше пак Киото и прочутият Златен Павилион - Кинкакуджи. Отделих си цял ден да посетя само него и братчето му - Гинкакуджи, след като пристигнах там в 12 и до 5 времето ми стигна само за това.
   Когато ходите в Киото е задължително да вземете т.н. Еднодневни карти за намаление на транспорта. Една еднодневна карта само за автобуси е 500 йени, ако искате и метрото ще излезе малко повече, но поне няма да се татръзите с автобуса 1 час до Златния храм, който общо взето е възможно най-далече, на другия край на града. Най-ироничното беше, че с всичките ми прекачвания от Оджи, през Нара, та до Киото ми отне 1 час и 20 минути, а от гарата до храма ми отне почти също толкова >>"" 
   Пристигайки на Кинкакуджи останах доволна, че напливът на хора все пак беше по-малък, заради студеното време. Посрещнаха ме големи дървени порти, билети, т.н. Един билет за влизане в храма е 300 йени, но ако искате да влезете в покоите, които са постройката до Златния храм, цената е 1000 йени за възрастен, но разходката е 10-15 минути с гид, който ви обяснява малко от историята на мястото. Проблемът е, че тази обиколка е само на японски, затова внимавайте да не си пропилеете хилядата йени за нищо.
   Когато най-после влязох в самата градина на Кинкакуджи ме посрещна приятно кои(кой) езеро ( кои езеро е типично японско езеро, има ги навсякъде - по парковете, в къщите и обикновено са пълни с кои рибки, приличат на кръстоска между сом и златна рибка). За мое щастие или не, времето беше променливо слънчево и тук светеше, ту беше доста мрачно. Наистина, когато павилионът свети на слънце е впечатляващ, но иначе прилича, с извинения към почитателите на културата, на едно огромно златно ламе. Идеята е, че красотата му се вижда най-вече, когато се отразява във водата на езерото, но се опасявам, че когато аз бях там духаше много сериозен вятър ;/
   Самият Кинкакуджи се казва всъщност Рокуонджи и е построен като вила на шогуна Ашикага Йошимицу още през 1397, но след смъртта му, синът на Ашикага превръща постройката в будистки храм. Постройката е била цялата позлатена, с изключение на мазето. Но по-забавната част е, че през 1950 истинският храм изгаря до основи, както и всичките му ценности, най-вече уникални будистки статуи са безвъзвратно изгубени. Причината за пожара е опита за самоубийство на психичноболен монах, но това самите японци няма да ви го кажат или поне не с желание. Възстановен е 5 години по-късно, а последната му реставрация е през 2003та и в момента е отново е като нов - хубавичък и златен, дори статуите вътре са реставрирани, макар че не се вижда хубаво какво има вътре, от твърде далеч се гледа. Ако ви се ходи и на разходката с гид, ще имате възможност да видите "нещото", което потриса всички хора. Седим ние пред едно 5 метрово дърво и водачката казва :"Това е бонсай". Какъв беше този 5 метров бонсай, един Господ знае о.О
   На мен лично самият павилион не ми хареса особено, твърде прехвален е, защото е златен, но има далеч по-красиви постройки из цяла Япония. Снимането на храмът е едно, после идва малко изкачване на хълм, на чийто връх се намират сувенирните магазинчета. Аз лично се сдобих с прекрасни чаши за саке само за 1200 йени, но там можете да намерите всичко. Бих препоръчала сладките неща, Киото е известен с най-вкусните традиционни сладки ;).
   Ако имате възможност - идете го вижте, интересно е, но си изберете ден с ясно време и без вятър, за да видите отражението във водата. Впечатляващо е ^^ 

Happy Birthday to us :D

Well, today is not actually our blog's birthday, but since I missed the date in February - let's celebrate it today ^^'''Better late than never ;P
   So Happy 1st Birthday Caffeine Theory ;) One year has passed and we are not the same, but our stupidity (mainly mine though) remains as fascinating as usual ;) What should I wish for this blog during it's 2nd year? More reviews, more fan fiction, more of Japan (even though I'm going back to Bulgaria in 20 days)? Maybe more personal and serious stuff? Mehh, who cares! It's 1am here and I don't have any cake around but I will buy one and eat it tomorrow ;) We need to celebrate the 'holy" day - 16.02.11 ;) I really should take a note for next year :D

29th of February?

   И след като набутах и аз не знам колко публикации за днес, последно ще пожелая на всички - Честита Високосна Година! Нека е много "сребърна" ;) Според омикуджито (като предсказание за годината, което си теглиш от храмовете) тази година за мен ще е с най-голям късмет ^^ 大吉 (daikichi) ми се падна :P И как - вече написах 20 глави от разказа, изпитите вървяха добре паралелно в два университета :О Аз съм някакъв гений! Всичко върви толкова добре ^^ Ха дано! Защото тази година ще има много от това:
   И доста по-малко от доброто ми аз ^^V Време е да креснем на света, че е в краката ни! Е-хе-хе-хе~ @@ Но първо да ида да си купя нещо сребърно за тази година :D

Зоопаркът в Тенноджи

   Понеже имах време да се поразходя до Тенноджи (един "квартален град" на Осака), се отбих и в зоологическата там.
   На кратко - за 900 йени се намъкнах в музея по съвременните изкуства и зоологическата градина.
   В музея ми направи впечатление, че модерното японско изкуство е определено особено реалистично, но и някак тъжно. Повечето картини бяха в студени цветове, а дори и онези, които все пак бяха в топли краски, бяха меланхолични залези и празни гори. Имаше много картини и скулптори на жени, голяма част от тях голи, но всички имаха един замислен и замечтан поглед. Въобще 14 зали с картини те поставят в една приказка, чийто край е още в бъдещето, сякаш японците чакат нещо, някакво чудо. Но спор няма - приказката е красива и тъжна, точно като реалният живот.
  След музеря влязох в зоологическата градина, тъй като двете са едно до друго. Няма да се спирам на подробно описание - животни нормални, като в софийската зоологическа. Е, малко по-различни бяха ;) Радвам се, че имах възможността да видя коала и киви :p И да - коалите са олицетворение на "сладко и пухкаво" ^^~ За съжаление снимането при тях беше забранено, но очите ми попиха пухкавостта @@! Уж имаше и жираф, но някак си го пропуснах. Как се пропуска 5 метров жираф, само аз си знам -____-''' Но пък видях розово фламинго и хипопотам в действие (под водата) ;) Беше забавно.
   Тази зоологическа, може би, е голяма колкото Софийската, но и нашата не отстъпва по разнообразие ;) Макар и да не е добре да сравнявам националният ни зоопарк с кварталният зоопарк на Осака XD. Да речем, че в Тенноджи имаше повече люлчици и пейчици, пък в София има повече пространство за животните ;).
  И ето там долу се вижда аз с какви подаръци се сдобих ;) Само в Япония има такива сладки плюшени играчки :P

Две понеделнични песни за Февруари

Since I was too lazy to write and post till today (or should I say "tonight), I am going to post the last 2 songs for February :) Yey!
   This time I've chosen a song of an airing anime - Mouretsu Pirates and one from the good old Spice and Wolf.
   Here we go - Mouretsu Pirates and it's opening song Mouretsu Uchuu Koukyoukyoku Dainana Gakushou "Mugen no Ai" by Momoiro Clover Z. I actually prefer the ending song, but it's not out yet :P 
   
 And one of my favourite songs of all time - Spice and Wolf's opening - Tabi no tochuu  by Kiyoura Natsumi @@

That's all for February ^_^ More songs - next monday :P

Как прекарахме Свети Валентин

   Понеже ще натъпча всички постове от тоя месец в последния ден, нека видим и Свети Валентин в Япония.
   Какво правихме? Ами бяхме на ски и се прибрахме късно вечерта на 14-ти, така че не видях много от самия ден. Ауу, колко жалко, но вероятността да видиш куп двойки, които да се разхождат с рози по улиците е равна на нула. Просто, защото японците са уникални в това отношение. Както се майтапихме едно време, че като почнат да излизат в училище, това "излизане" се състои момчето да изпрати момичето до тях, поне 3-4 години САМО това, то взе, че се оказа вярно -___-''. Та традицията повелява, ако още някой не го знае това, че на 14.02 момичетата правят шоколади и ги дават на момчетата, които харесват.  Ако момчетата искат да отвърнат на чувствата - връщат шоколад на т.н. White Day , който е на 14ти Март. А момичетата могат да ги дадат и на приятелите си в знак на благодарност, че сте приятели и това е т.н. obligatory chocolate или на японски - girichoco :) Аз също правих такъв задължителен шоколад - за цяла детска градина :D А после, защото дечора ме посреща с думите :"Днес има ли шоколад?" -____-
   Въобще, цялата шоколадова индустрия покрай Св. Валентин е в разгар - всякакви съставки и форми за домашен шоколад, по моловете имаше по 4-5 щанда само с бонбони. Може би сте виждали онези бонбони под формата на планети - ами те са от Япония, имаше ги в единия мол, дори не бяха скъпи, пък можех да се закълна, че това е най-невероятният и реалистичен интергалактически шоколадов бонбон о.О''' Разбира се, аз бях по-скромна в направата на моите, като се има предвид колко съм сръчна, доста сладки се получиха, но все пак ядливи ;)
   Това беше първият Св. Валентин, който прекарах сама от много време насам. В началото ми беше тъжно, че седя сама, но имайки предвид, че аз постоянно съм сама от 6 месеца насам - доста бързо ми мина депресията, само за половин ден :D. Различно е, когато знаеш, че там на света има някой, който си мисли за теб. И затова аз можех далеч по-сърдечно да поздравя хората с този празник. Докато чух толкова много други да се оплакват, че това не е български празник, че трябва да се празнува Трифон Зарезан и че сме били родоотстъпници и какво ли още не. Нима има нещо лошо да празнуваме и двете о.О''' Не мога да разбера, защо хората така се озлобяват, когато си нямат половинки, че чак да мразят и всичко и всички. Аз също седя сама, но вместо да седна и да се оплаквам на света: "Ох, сега седя сама" реших да драсна нещичко, защото съм "ужасно" добра в рисуването ;)
   Поне беше от сърце.

Сумо

   Като си говорим за Япония, няма как да пропуснем националният "спорт" - сумото. Макар, че самите японци не го наричат спорт, за тях то е просто сумо, дори повече биха се съгласили да го нарекат бойно изкуство (и повече "изкуство", от колкото "бойно").
   И като говорим за сумо, бас се ловя, че голяма част от хората си представят просто някакви дебели японци, които се боричкат в кръг. И да, вече ме попитаха няколко пъти как съм изявила желание да ходя да гледам такова нещо, явно повечето момичета изпитват непреодолим ужас от сумото. Но аз не гледах и нормален мача, а просто тренировка в една школа в Осака, което, да си признаем, беше доста по-поучително от това, което съм гледала по телевизията. Защото виждаш как точно един сумист израства, с колко кръв, пот и сълзи (буквално и трите) се тренира този спорт. Жал ми стана за тия момчета - да си на 15 (защото бяха горе долу между 15 и 30) и да те мъчат с подобни тренировки. Но няма лесно в този живот.
   Школите обикновено се водят от бивши сумисти, които си вземат голям брой ученици (ние гледахме поне около 20 да тренират). Ако ви се чете подробно за това как става номерът, google знае всичко, но на кратко - учениците живеят в школата и общо взето са нещо като "храненици", докато не стигнат ранг секитори, от където започват да получават заплата. Стават в 4-5 сутринта и започват тренировка до 12 на обяд. Ние гледахме от 7 до 10 и честно - премръзнахме. "Тренировъчната зала" беше реално едно хале пълно с пясък. Беше студено - около 5градуса, нищо, че имаше няколко огромни печки включени, те просто не биха могли да стоплят цялото хале. И там тренираха учениците - 2 часа загряване, 2 часа трениране на стойките и движенията и там някъде около 9 започнаха тренировъчни схватки. В сумото няма категории по тежест и затова ние толкова се впечатлихме, когато един дребничко момченце (да си признаем, може би е бил малко, ама съвсем малко по-пълен от мен) се изправи пред една канара и на всичкото отгоре си го изкара от ринга.
   В сумото има няколко ранга, но можем да се спрем на най-високите - секитори, секиваке, озеки и йокозуна. Наш Котоошу е озеки - вторият най-висок ранг, а аз видях един секитори днес. Разликата е, че докато не стигнеш секитори, нямаш право да носиш бяла препаска, която се нарича маваши. Учениците носят черни такива. Когато те повишат в ранг секитори получаваш много, ама много привилегии, като да се жениш, да живееш извън школата, заплатата, по-хубаво кимоно и маваши, даже да използваш по-нисшите по ранг ученици за лични..хъмм..слуги :D. Но тези рангове се постигат с мнооого кръв и пот.
   През трите часа, в които ние гледахме, трениращите успяха да се посинят допълнително, имаше разбити носове, колена, от които се стичаше кръв, един почти се разплака. Общо взето си беше като борба за оцеляване. И ако им станеше много горещо - няма проблеми - ето кофа с вода. Ледена вода. Корава работа са това сумистите, спор няма. И трябва да издържат на гладен стомах до обяд, защото не им се позволява закуска. Честно, горките ;/ Но пък после ще си хапнат хубавко,ще получат биричка и дрямка ^.^ 
   Ние не издържахме до края, защото премръзнахме, но пък беше поучително. Научаваш се, че нищо не идва на готово и че борба си трябва :)

На ски в Япония

Не е хубаво да се мързелува по цял ден, но моя милост наистина не й се прави нищо друго освен да седи и да играе minecraft, да спи и от време на време да почетва някоя и друга страница от новия брой на LaLa, както и новата новела, с която се сдобих при последната си разходка в книжарницата. Хич не е полезно да влизам в книжарници - рядко излизам с празни ръце от там. Въпреки, че обещах да запълня постовете от седмицата, нека да не е днес. Поне не всичко...
   Та, нека си поговoрiм за ските - никога не се бях качвала на ски до сега, нищо че Враца е достатъчно близо до планината и до ски пистите. Никога не съм имала и желание да се качвам, още като бях на 5 се пребих като куче с една шейна (потрошавайки металните й релси, за което не знам дали да се гордея - хората упорито вярваха, че желязна шейна няма как да се потроши, а аз успях само с един удар) и от тогава изпитвам някакви странни смесени чувства, клонящи към негативизъм към зимните занимания (с изключение на снежните човеци и търкалянето по снежни склонове ^.^). Та така и никога не стъпих повече на шейна, какво ли остава за ски.
лифт of doom
   Но ето, че дойде време да се науча. Не очаквах да го направя в Япония, но... Човек не знае от къде ще му дойде. Разбира се, в Нара няма сняг, но скокнахме до Кобе за целта.
kotatsu
   Три метра преспи! Кеф голям! И си мислите, че е било студено - нищо подобно, два дена беше около нулата. Ако не друго наблюдавах как се променя от сняг на дъжд с промяната на температурата. Беше забавно, можехме да познаем кога е над нула и кога под само по това, което вали XD .
   Вечерта се топнах в огромните японски бани. Мислите си, че знаете какво е вана? Аз мисля, че докато не опитате японските бани, до тогава нищо не сте видели! Разбира се, ваните са за много хора, може би за около 10тина човека, а отвън имаш малки столчета и тоалетки за къпане преди влизане във ваната. Но не е там разликата с европейските. Разликата е, че ваната е с вряла вода @@ постоянно вряла вода!! Не изстива!!! Господи, това беше рай!! Десет минути киснене в този рай и после под котацу-то. А какво е котацу ли? Котацуто е традиционна японска маса с одеяло и нагревател под нея ;) Още едно гениално японско изобретение, защото нищо не спестява ток като едно котацу - ти си седиш под него, то си те грее, пък навън ако ще света да свършва :D .
futon
   А колкото до ските - ппффф - винаги съм повтаряла девизът си: "Няма нещо, което не мога; има само неща, които не искам". Научих се да се спускам точно за 2 часа. Разбира се, няма как да е перфектно и никой не ме е пускал сама да се спускам, но от общо 4 ни часа урок, аз успях да падна само 5 пъти и то, защото не намалях скоростта и падах при спирането :D Нали трябва да се правя на гъзе и да спирам като по филмите - с рязък завой --_____--'''
   Ето така мина малкото ми ходене на ски ;) Сега мога спокойно да кажа, че и ски мога да карам. Мухахах~ Почти си повярвах, време ми е да спя, тук е 2:13 през нощта ^^ '''
   Поздрави от ветровита Нара ^_^~

Shhh..I am not dead

I'm not dead, I'm just a little bit busy with work, homework and a little bit of travelling ;) Tomorrow is my first day off and I'll write ALL the posts I didn't write during the past weeks ;) Crazy end of the month, heh :D
So, this is me and Osaka Castle - see, I'm still alive ;) And I'll tell you all about it next time :P

Going ski :D

   So I'm going away on a ski-trip near Kobe ^^ It's my first time actually skiing and I'm not pretty enthusiastic about it, but I'll do my best. It be a fabulous falling down on my side ;) I know haven't been much active recently, but that's because I still have to submit my homework in due time. No matter that we have no lectures and that it's called "spring vacation", we still have to submit homework at least one time a week -_____- Guess who missed their first week, because of "some reasons". But I suck at kanji, so I'll have to give my best to learn as much as I can ;) It's not like I have something better to do (except play pokémon, watch anime, read manga, read books and etc.) --___--''' I wonder if I'll look like Gintoki on the picture :D Hhahha...
   Anyway, since won't be here monday, I decided to post a song now ^_^ I was wondering what to choose, so... here we go - Kuroki Meisa (where Meisa is her own name, I want to keep the Japanese way of writing names) and the 2nd opening of Ao no exorcist - Wired life ^^

So, I went poké-cazy :D

I was bored...And I began Pokémon Fire Red. And I was bored some more... And I made some changes to my icons and desk ;) This is just the beginning ^_^ But I like these poké-cat icons, even though they are so small ;/
   Just ignore my other icons and look at Red and the upper right corner ;) Anime, Manga, Translations and Stories. Pika Pika? ^^ Oh, and a rainmeter with whooper ;)
   Indeed - poké-crazy.

Pokémon Emerald - completed not like a boss

   So today I completed my Pokémon Emerald. Not "like a boss", indeed, but still - I kicked the Elite Four's asses :D .
   This is half of my "win" team, though two of them are actually here because of their high lvl, not because I played with them.
   And I do remember my pokémons names - See, Darkflame, Pochi (my starter), Offbatt, Raizo and Jirafff are here. We are missing the scarmory that I really loved- Ironwin but he did not get to see the finals due to his low lvl ;/ He was 30 and Pochi was 63 :D ( due to my love for Pochi he grew big and strong). And we are missing my swablu - Blue, due to forgetting him with the nanny :D
   It was quite interesting and fun game o.O I never though I would like a pokémon game, but that's because I never had the chance to play one. Now..I understand all of you fans, you have my respect ^_^~  I could not actually capture rayquaza, but that's due to my lack of nerve to actually reach the stupid dragon o.O God I HATE those bike puzzles o.O I just can't do it !!! This other thing I regret not doing is going into Shoal cave ;/ No matter what I did, the clock didn't work so the time and tides never changed. But..oh..well... :) I won, so it's ok.
   Bye Pochi ( btw, if you didn't know - Pochi is a common dog name in Japan :D ), thank you for your support trough this game ;) See you in the next one.

p.s. God, I'll always remember my first pokémon ;( I'm actually really sad to leave them and the game.

Та, кой ми говореше за Inuyasha?

   Намирам този арт за великолепен! Макар че, докато го гледах/четях мразех Кикио доста сериозно. Кой знае, сигурно идеята за "бившата" ме е дразнела.
   Но аз така и не довърших мангата. Не мога да го преживея - толкова много обичах Inuyasha като дете и толкова да ми е тъпо сега о_O''' Факт! Не мога да го търпя, а съм на нещо от сорта на 30ти том. Графиката му куца, историята ми се струва прекккаалллеенноо протакана. Май няма да разбера какво става накрая :D
   Но нека се насладим на арта. о.О Mother of Artwork! Даййййтеее миии гооооо о_O! Искам го в хареемммааа!!! И ще убием Кикио.. пак ^^''' Това в рамките на шегата ;)
   Изморена съм, днес беше безинтересно дълъг ден - събудих се в 1 с ясната мисъл, че каквото ще да става - трябва да ида в Осака о.О И отидох. И изхабих пак 10.000 йени Т_T''' ... Затова сега ще си легна по-рано, за да забравя за този факт и да се събудя в един по-добър ден :D Отивам да сънувам харем!

Kill Me Baby! monday song time ;D

So it's been one week. I took a break form life. But I'm back now, with Kill Me Baby and it's awesome ending - Futari no kimochi no honto no himitsu" (translated as something like "The real secret behind their feelings" o.O) So yeah, enjoy ;) And definitely watch the anime!

No...moooorreee... X_X

   So tomorrow is the last grammar exam. Great. Now what's left - Japanese dances and the big test on Tuesday. So far - 4 exams - cleared. 3 to go ;). I'm a monster! And I look like Prussia in the picture, though I don't smoke. I actually hate smoking. But more than anything - I freaking want to kill every idiot who dares to smoke in public places -____-'''.
   Or maybe I'm just tired and I have to stop writing and go to sleep. That shall I do. But before that - I read quite a bit manga recently - some new series, some good-old-stuff-that-I-don't-want-to-end and I'll write some thoughts on them as soon as I leave hell (should be read as "when I finish the exams").
   But before I leave. You think I don't look like Prussia when I study. Ok. Here, look at this photo. And please, never ask me where I sleep. :)
   See you soon ^^
Yes...I'm a total mess. But, hey, I have pocky ;)